Грехът и покаянието на човека

Грехът и покаянието на човекаГрехът и покаянието на човека

Грехът и покаянието на човека. Всички имаме нужда периодично някой да ни отрезвява точно с този въпрос! Хронологически аз бих ти отговорил така: Покаянието е пълното осъзнаване на греховното ни естество, дори и след като повярваме, след като се кръстим и даже преродим чрез Духа! Ние си оставаме с това естество, макар че някъде дълбоко вътре в нас расте онзи свят зародиш. Никога не бива да забравяме, че след като сме на този свят и на тази земя, ние сме наследници на един бунтовен род, някога много хиляди години назад “вдигнал пета срещу Всевишния”, съчувствал в бунта на Лукавия срещу Небесните йерархии на Твореца!

Пълното осъзнаване на греховното естество

От тази гледна точка това наше плътско естество ще ни съпътства до края на земните ни дни, независимо от делата ни, от пазенето на Закона и от вярата ни. Когато осъзнаем докрай всичко това, гордостта и тщеславието на вътрешното Аз трябва да се смиря, дори до смърт, както пише апостола, и тогава се ражда вътре в нас истинския Човек на вярата, който започва да върши делата Христови – милосърдие, състрадание. Любов към ближния и към Твореца.

Освобождаване от плътската дреха на греха

Никой човек няма да се спаси, ако не мине през този процес на вътрешно освобождаване от плътската дреха на греха и новото рождение. Трябва да призная, че аз самият още не съм приключил с това, което се съпътства с плътските болки и сълзи на страдание, както при всяко ново раждане. Пак във връзка с това частичното покаяние е възможно, но само като един временен етап към пълното такова, иначе е безсмислено – “окъпаната свиня пак ще се върне в тинята”!

Може да се каже още много по въпроса, но покаялият се християнин се познава по делата на вярата, както и по самия начин на живот, който е светлина за света, ако покаянието е пълно и искрено.

В повечето свети книги се отделя малко място за възхвала на човеците. Малко говори за добродетелите на най-добрите от тях, живели някога. Това мълчание не е случайно. То има за цел да ни научи нещо. Човекът се сражава с врагове, които са по-силни от него. Нека си припомним грехът и покаянието на Давид, онзи дух на самодоволство и себе величаене, който подготви пътя за падението на му.

Ласкателството, подлата съблазън на властта и разкоша са оказали влиянието си върху него. Общуването с околните народи също подейства за зло. И вместо смирено да уповаваме на Висшата сила започваме да се доверяваме на собствената си мъдрост и мощ.

Какво пише Библията?

“Ти си тоя човек”… “Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Може да се опитат да погребат злото дело завинаги от човешкия поглед или от човешкото знание, но “всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме” (Евр. 4:13).

Това е темата днес, нека заедно да я анализираме това.