Анализирай с Красимир Куртев

В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕОЦЕНКА

В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕОЦЕНКА

В търсене на себеоценка – Позволявам си да започна днешната тема с един цитат от Роло Мей : „В живота си все търсим нещо, което сме изгубили или пък нямаме, но силно искаме да постигнем. Кога и защо започваме да търсим себе си?“ Да,  това е въпросът!

Теория за даване на себеоценка – представа за собствената идентичност

В търсене на себе си-Кой съм аз, Какво мога, До къде го мога и Кой стои пред мен?

„Всеки един от нас си има своя собствена теория за даване на себеоценка, тоест представа за собствената ни идентичност. Тази представа не ни се дава на готово, а е резултат от личния опит на всеки от нас, от сблъсъка с реалностите на живота, да отчете допуснатите грешки, да преосмисли и промени своят мисловен процес по нов начин. При даването на себе оценка следва да се подходи обективно, тъй като може да се получи обратен ефект. Много хора през целия си живот не са наясно със себе си, със своите желания и умения, със способностите които имат и целите които си поставят. Това определено не ги прави по-щастливи и по-успяващи.“

Ето защо е толкова важно да изследваме въпроса за себеоценката –   Кой съм аз, какво мога, до къде го мога и кой стои пред мен?

Нека заедно да анализираме скритото послание в думата Себеоценка:

‘Себе’, ‘Себе си’, ‘Собственото Аз’, ‘Собствената Личност’, ‘Собствената Същност’, ‘Азът’; ‘Ценнен’.

Себе (Азът) – Оценка (Ценен)

Аз съм творение, Аз съм ценен и трябва да си дам себеоценка.   Защото Азът (моята същност) е ‘незабавана даденост’ – индивидуалистично измерение от явлението на субективните възприятията около нас: импресия (впечатление) – създадено въз основа на нещо видяно, чуто или преживяно, емоции, мисли. В феноменологията, това е заложено като ‘това което се преживява, а преживяванията не могат да придобитата форма без автор.

Пример: Аз виждам как разцъфва едно цвете – следователно аз ОЦЕНЯВАМ, че мога да бъда щастлив.

Кой съм аз? – Творението;

Какво мога? – Да възприема явлението като даденост;

До къде го мога? – Да позволя на видяното (възприятието) да ме направи щастлив;

Кой стой срещу мен? – Възприятието – (Щастлив от цъфтящото цвете);

Сиреч – Цветето има форма, защото е създадено от Твореца, аз съм авторът на това преживяване, моята импресия, емоции и мисли цъфтежът на едно цвете, Азът се явява възприятието – Щастието.

Тук следва да открием тънката граница между Радост и Щастие. И при двете понятия има така нареченото скрито послание и то се намира във вибрациите на отделни думи:

Радост – Дар

Щастие – Ти ще (бъдеш, можеш, получиш, обичаш, си обичан и т.н.)

Пример1:    „Аз си купих хубава дреха, тоест“ – самодарих се. Изпитваме чувство на радост и все пак това е моментно, след време ще забравим тази дреха.

Пример2: „Днес получих вест, че вече имам рожба“ – ти ще обичаш. Вече не изпитваме само радост, а сме и щастливи. Защото този миг ще го помним цял живот.

Да се върнем на основната тема. За да си дадем Cамооценка следва да си отговорим на следните въпроси: – Кой съм аз, Какво мога, До къде го мога и Кой стои пред мен? Както вече споменах само оценката е най-близо до СУБЕКТИВНОТО МИСЛЕНЕ, задавайки въпрос – Кой съм аз?, Етото автоматично ни дава шаблонното – „Аз съм си аз“. Но когато последва втория въпрос – Какво мога? Егото започва да търси, кои от многото неща в действителност ги мога. Тоест, от 100% шаблонно мислене настъпва хаос и вече процента на Его оценката спада да речем с 40%.

До къде го мога? Това е въпрос на който егото ще се опита да си върне старата шаблонна позиция –аз мога, аз знам, аз съм, аз много повече мога и знам. Последният въпрос – Кой стои пред мен?,   се явява „сляпо петно“ за Егото. Страхът от неизвестното за мен. Превъзхожда ли ме този, който стои пред мен, с какво ме превъзхожда, до колко ме превъзхожда и други подобни въпроси, пред които Егото е нащрек, мисловният инстинкт за само съхранение. И след като имаме вече ясна представа на въпросите: Кой съм аз, Какво мога, До къде го мога? – След като сме си дали отговор на тези въпроси, ние спокойно бихме могли да преценим – Кой стои пред мен? – Себеоценката, такава каквато всъщност е!

Сега да анализираме тези въпроси като отворим широко „Прозорчето на Джохари“ – един много интересен модел създаден от психолозите Джозеф Лафт и Харингтон Ингъм по първите букви от малките им имена (Джо+Хар=Джохар). Този модел интерпретира различните аспекти на Аз-а при взаимоотношенията ни с другите.

Основната база е изразена в два аспекта: Това, което аз знам и Това, което аз не знам

Към страница 2

Теми #Азът #анализирай това #в търсене на себе оценка #До къде го мога и Кой стои пред мен #Какво мога #Кой съм аз #красимир куртев #лайфкочинг #Планетарни идеи #психология #Радост #себеоценка #фитнес на невидимото тяло #щастие
You cannot copy content of this page