ОБЩЕСТВО

ВЪПРОС НА ИЗБОР

ВЪПРОС НА ИЗБОР

Въпрос на избор, една сентенция гласи: „Светът може и да не оценява смелостта на малките хора, но той би рухнал без тяхната смелост и упоритост.“

Големият смисъл на малките неща в живота! Когато си малък е трудно да надигаш глас, да защитиш себе си или това, в което вярваш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб.
Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора дори не е нужна. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, в мен.

 Човека, който трябваше да имаш, но нямаш

   И това е Въпрос на избор

Понякога с нечия цел, а понякога просто така – по традиция. Не позволявайте да ви завладее. Понякога не е важно да побеждаваш за себе си, а да помагаш на други да побеждават. Даже, ако това означава да забавиш ход или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш!

Когато не знаеш какво искаш – губиш този, който знае, че иска теб ! Един ден ще го искаш !.. Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб ! Този човек, който не искаше нищо повече от това, да бъде до теб! Човекът, който не можеше нищо друго, освен да те обича! Човека , който не можеше да те намрази, нищо че го заслужаваше! Човека, който трябваше да имаш, но нямаш!..

Най-голямата обида за човека е да си представи, че без него всичко си върви, животът кипи, че другите отиват далеч напред, без да чувстват липсата му. Колкото и добър да си бил ти, те прекрасно могат и без тебе, а колко и лоши да са били те – ти HE можеш без тях! Каква зависимост…или пародия…или ?…

Странно и тъжно е, че откриваме истината в миг, който осъзнаваме, че няма да те изненада

Никой не е безгрешен. Проблемът ни е, че понякога се заблуждаваме в самооценката, мислейки, че заблуждаваме другите. Дразним се от незначителни грешки на околните и в същото време сме склонни да омаловажим грешките си, мислейки за себе си положително…

Д‎а се примириш не е опит за оцеляване, a опит да чакаш края…

Можеш да победиш човешката глупост единствено като я игнорираш. Тогава ставаш свидетел на усилен умствен труд от ответната страна, която нито за миг не се съмнява, че със “семплите” си остроумия потъва все по-дълбоко в собствената си жлъч и злоба и изобщо не осъзнава, че единствено себеподобни биха я разбрали. Всъщност това дори не е важно за нея (глупостта). По-важен е опита да блесне с остроумие, макар и само тя да го оценява…но и няма нужда да го осъзнава, по-добре е да си остане при себеподобните…

Човек може да е самотен и заобиколен от хиляди хора… Да, човекът е социално същество и има нужда от контакти…но при общуването с хората, той пак може да се чувства самотен… душевната самота е по-скоро липса на разбиране от където и от когото и да било… А физическата самота…тя е нещо нормално, всеки има нужда да постои малко сам, да помисли, помечтае..но това съвсем не означава, че той е самотен.

Но човек дори и сам търси начини да общува… – със себе си, виртуално…дори четейки пак общуваме…това не означава ли , че всъщност никога не сме съвсем сами?
Дали Самотата пречи на съществуването на човек, тъй като е социално същество и има нужда да общува? С какво ни помага общуването? Нима не се раждаме и не умираме сами?

Дали самотата е нормален аспект от живота?

Не, не е. Човекът е социално животно, следователно му трябват себеподобни. Но самотата обезателно е част от живота. А, всъщност как човек разпознава, че е сам? Нали трябва да си бил сам, за да познаеш кога не си. И трябва постоянно да ти се напомня това усещане на самота, за да можеш да разпознаваш черно от бяло…но кога си сам?…и стогодишния орел пада, но остава орел.., а овцата…ще си остане такава…природата има свои права, някои неща няма как да се променят… човек сам избира какъв да бъде…
Май самотата съществува само като понятие… А дали е така?… Кой ще ми каже?

И как ще ми се отрази на здравето това дълбокомислие сега?

Aлтруизмът е етиката на роба – заклеймява усилията за осигуряване на просперитет на теб и близките ти (защото това би било „себично”) и те задължава да „помагаш” на хора, които не познаваш…но пък те кара се почувстваш по-добре…струва си a eгоизмът е етиката на свободния човек, който на първо място уважава себе си, на второ пази уважение за всеки, който отговаря на моралните му критерии…
ПАРАДОКСАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ…в крайна сметка сами избираме – роб или свободен…

Съборих всички мостове към теб, за да не се върна.
Внушавах си, че в минало за мен ще те превърна.
Настигам те без да те гоня и това ме убива!
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ненавиждам се толкова слаба, ранима, ревнива.
Мразя целият свят, че те нямам и това ме убива!

Обичаме да използваме израза “Животът е труден!”, но в сравнение с какво…???…има толкова много думи, които описват нежеланието ни да поемем отговорността за него… може би просто трябва да си дадем сметка, че наистина е труден, когато клишираното мислене и принципите ти пречат да му се насладиш с радост… да се формираш като личност.
Семейството ти дава наченките на личност, която впоследствие обществото променя и формира, но идва един момент, в който сам поемаш отговорността за дооформянето.

И тук голямата роля започват да играят приятелите ти – в техните очи виждаш отражението си и се дооформяш съобразно своите нужди и желания – компенсираш недостатъци с нови качества, тушираш други с воля и старание…и започваш да си мислиш „Ако пък живота беше лесен, сигурно щеше да е скучен!“
Всъщност всичко е относително, всичко е въпрос на избор…

Източник : ivagent.blogspot.com/

Кабала Тест – Магии, Демони, Проклятия

Теми #безразличие #въпрос на избор #общество #хора #човек