Езотерика

Връзката между двата свята

Връзката между двата свята

Връзката между двата свята, материален и духовен се определя от принципа на нашето отношение: ако се отнасяме към всичко по егоистичен начин, ще усетим този свят, ако се отнасяме по алтруистичен начин, ще усещаме висшия свят. Тази връзка се осъществява в нас, самите. Ние свързваме двата свята и всичко, което се случва е единствено, по отношение на нас.

Двата свята – егоистичен и алтруистичен

Ние възприемаме света, в който живеем с желанията на нашето Его. В тях, чрез петте си сетива: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвояваме различни впечатления и получаваме информация.

Устроени сме, така че искаме да сме винаги в комфортно състояние. Максимално поемаме приятното и отблъскваме максимално неприятното, при преминаването през петте ни сетива.

Те се явяват нашите собствени филтри на действителността и ние сортираме, искайки да виждаме само доброто, като отделяме всичко лошо, дотам, че може и да не забележим от многото, което се случва, защото просто не искаме да го виждаме.
А висшият духовен свят е изграден на друг принцип: не привличаме към себе си това, което е приятно за нашия егоизъм, а действаме в обратна посока, като обичаме, не себе си, а другите, излизайки от себе си с добро отношение към останалите.

И тогава започваме да виждаме съвсем друга картина, съвършено друг свят. Той се нарича висш, защото е по-висш от нашия егоизъм, по-висш от нашето сегашно съществуване.

Връзката между двата свята, материален и духовен се определя от принципа на нашето отношение: ако се отнасяме към всичко по егоистичен начин, ще усетим този свят, ако се отнасяме по алтруистичен начин, ще усещаме висшия свят. Тази връзка се осъществява в нас, самите. Ние свързваме двата свята и всичко, което се случва е единствено, по отношение на нас.
Дали е опасно за човека, това навлизане в духовния свят? Отделя ли се, от този свят?

Не, в него остават обикновените му животински усещания на Егото, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите хора, за да отдава от себе си към тях според правилото: „Възлюби ближния като себе си“. С това намерение, възприятията му не изхождат от неговата материална основа и успява да намери противоположния на този свят, който е духовният свят.
А, няма ли да се окаже това преминаване, доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“. Да, за да се каже е лесно. Но, нека опита и ще разбере, че не е възможно, просто ей така, да се случи.

Може да стане възможно, само при определена система от занимания по определени книги, в определена група, с точната поддръжка по специална методика и са нужни няколко години. Заблуждава се този, който казва, че има способност да обича всички.

Необходимо е да се дочакат вътрешните изменения, когато започваме да възприемаме света, в съответствие със своите съвсем нови вътрешни лични свойства, които се проявяват под въздействие на усвояването на методиката.
Тогава ще започнем да усещаме света в по-разгърнат вид, издигайки се над предишните си качества и наблюдавайки предишните си и настоящи усещания, отстрани.

Тази нова реалност ни позволява да изследваме себе си, защото, намирайки се на по-високо ниво на постижение, ще усещаме и сегашното си материално ниво, наречено животинско, понеже възприемането е само от физическото ни, животинско тяло.

Човек, който излиза на нивото на постижение на своите нови свойства възприема мирозданието, съвсем различно и може едновременно с това, да наблюдава своето предишно състояние. Той усеща и това, което възприема чрез петте телесни сетивни органа и онова, което възприема чрез петте си нови, духовни органи на усещане.

Затова е трудно да говорим за достоверност, повтаряемост и истинност на това възприятие, защото то е частно, само за онези, които са достигнали до тези изменения в себе си. Но всички, които са ги преминали започват да разработват свой, собствен апарат на запис, възпроизвеждане и реакция.

Занимават се с наука, точно, каквито са и науките от нашия свят, само че тя се намира на друго, по-висше ниво. Единственият проблем е необходимостта да се издигнем на това ниво и да породим в себе си петте нови сетивни органа, за да може чрез тях да възприемаме нашия свят, но в по-широк вид.

Всеки човек има свой корен от нашата обща човешка душа и по своему, тя се проявява у всеки. Така оставаме субективисти дотогава, докато не настъпи общото, пълно поправяне и всичко стане разбираемо.

Можем да говорим само за това, което ние възприемаме. Само на това ниво имаме право да изразяваме себе си и то в много ограничен вид, защото научното и достоверно разбиране на всяко духовно ниво е свързано с всички останали нива, до пълното поправяне на нашето възприятие, поради това, че дори в най-малкото междинно стъпало остават някакви, ненапълно постигани от нас части и усещаме ограниченост.

И така, изкачвайки се по стълбата на духовните светове, ние преминаваме 125 стъпала. Всяко от тях, сякаш е ограничено в ширина и в дълбочина на постигането, защото е невъзможно изцяло да разберем всяко стъпало, докато не преминем всичките стъпала.

*Публикацията не е мое авторско дело, достига до вас читателите чрез Емилия Наумова от Фейсбук.

Теми #алтруистичен начин #двата свята #духовен #его #егоистичен начин #материален