Болката – Зад завесите на живота

Lee-Jeffries

Когато имаш проблем, не настоявай да се реши на часа, точно в този момент, защото решението няма да те намери в онзи миг. И не поради някаква друга причина, а защото ти не го оставяш да дойде, защото постъпваш прекалено много съобразно логиката, с паника, прибързано, настойчиво. Искам всичко да разреша сега, да се уреди проблемът с работата ми, в живота ми, в семейството ми, да отмине душевният ми проблем… До два дни всичко да се е оправило!

Тайните на живота

И тогава идва ред на думата търпение, следва дълго време, необходимо време, когато ще дойдат и други удари в живота ти, но времето минава и виждаш, че проблемът ти се е решил след пет месеца. Следователно не е ли по-добре да имаш по-плавни движения, по-правилни избори, по-бистри и кристални мисли, по-тихо поведение. Всичко това ще позволи на Светлината (Бог) да влезе в живота ти.

Не си разбрал, че чрез този проблем, който  Бог ти изпраща послание, дава ти урок и ако не го приемеш, ще дойде друг проблем, защото Бог ти казва: въпросът не е да ти реша проблема, а да разбереш, че тук, например, трябва да научиш думата смирение, думата любов, думата прошка, думата откриване на душата, милостиня, поправяне на характера и ако не ги научиш сега, ще дойдат други мъки, където ще научиш тези неща по-късно. Това са тайните на живота.

Не разбирам хората, които в скръбта никога не плачат или на погребенията никога не плачат. Не си ли човек? И ще плачеш, и ще те заболи, и ще извикаш, и ще приемеш, че всичко това, през което минаваш, е  болезнено, но е полезно, благотворно, необходимо, не може без него. Нужно е да мина през тези неща в живота, ще изложа себе си, ще ме заболи, ще се открия, ще открия моите рани. Но след това нещата ще се оправят.

Какво си ти, някакво изключение? Нима няма да имаш проблеми в живота? Както всички хора, така и ти ще имаш проблеми. Как ще се проявят тези качества на душата ти, които са заровени дълбоко? Трябва да изпиташ болка!

Болката, през която минаваш, кръстът, който сега носиш, ти помагат да направиш това – тоест, да съблечеш своя фалш и да видиш истината, своята вътрешна стойност. И ако съществува такава, да видиш къде съществува, че тя е някъде дълбоко в теб.

Не е възможно да си на кръста и да лъжеш. Когато се качиш на кръста, ще извикаш, ще заплачеш, ще се изпотиш, ще се изцапаш, ще имаш кръв, не е приятна гледка, но е истинна картина и автентично откриване на твоята душа. Затова ще видиш, че обикновено в часа на голямата болка човек става истинен и крещи. Казва неща подобно на малките деца, които, когато играят и се ударят и заплачат, тогава казват истини. Това ще рече кръст в човешките отношения, кръст, от който изгрява възкресение, от който накрая изгрява любов, сладост, красота. Това е единствената разлика.

Проблемите ти ще се разрешат едва тогава, когато престанат да те занимават по такъв начин, че да те смазват. Проблемът, който те вълнува, не е малък, но нещата не са така, както си ги представяш. Фокусираш се върху погрешна точка на проблема, паникьосваш се, стряскаш се и резултатът е, че не можеш да решиш проблема, именно защото водата на душата ти е мътна. Не можеш да видиш какво става на дъното, не можеш да различиш подбудите на твоите дела, на твоите желания, объркан си. Затова ти е необходимо да постъпиш като подвижниците, когато ги занимава нещо – те го оставят за малко по-късно, защото опитът им показва, че времето носи решения и те кара да гледаш по-хладнокръвно на живота, узряваш, обогатяваш се, помъдряваш, освещаваш се, напредваш духовно и поглеждаш по друг начин на нещата.

Архим. Андрей (Конанос)

Използвани референции от Двери, фото – Lee Jeffries