„ БЛАЖЕН ТОЗИ, КОЙТО УМИРА С МАСКА”

Блажени са хората, които умират с маскиХората дотолкова са свикнали с маските, които просто са се превърнали, ако не в задължителен, то в крайно необходим атрибут в живота ни (освен ако не искаме да се идентифицираме с един герой на Достоевски от едноименно произведение), че направо се стряскат, когато си позволиш да бъдеш себе си, да покажеш истинската си същност пред тях.

Блажени зад собствените си  маски

Веднага решават, че става дума за фарс или фалш – паронимията е плод на съзнателно дирене от твоя страна. Какъв е изводът? Неслучайно облеклото от кожи е заменило смокиновите листа. Вън от Рая не би могла да съществува голотата – било тя физическа или духовна (душевна).

Какво излиза? Маската ни е подарък свише и тежко на този, който дръзне да я свали пред себеподобните си. Даже психолозите казват, че за да бъде здрав един индивид, то той трябва да има един куп несподелени тайни в съзнанието си, защото въз основа на последните се градяла „психологически здравата личност”.

Има резон – Един е Сърцеведецът и само Нему дължим своята изповед. Понеже в крайна сметка всички сме равни пред Него и никой никого не може „да спаси”…Такива мисли ми се въртят в главата…

Казват, че Рабле на смъртния си одър продумал: „Блажен този, който умира в името Господне.”

Според изследователите на творчеството му обаче, той всъщност е казал: „Блажен този, който умира с маска.” Съдейки по гениалната му творба, която ни е завещал, аз мисля, че по-скоро ще да е казал второто. Защото на латински фразата „в името Господне” е следната:

 “In nomine Domino”.

Та да живее Доминото и наздраве за Маските!

 “Woman with a Mask” – Lorenzo Lippi

Лични хороскопи, Руни и Таро отговори