Аз съм замъгленото огледало

аз съм замъгленото огледало

Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото си ти, сънуващият…

Всеки е огледало

„Лесно е да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно…“ – Джон Ленън

Преди три хиляди години близо до скътан сред планини град живеел един човек, досущ като вас и мен. Той учел за лечител, искал да усвои познанията на своите предци, но не бил съвсем съгласен с всичко, което научавал. В сърцето си усещал, че трябва да има нещо повече. Един ден той открил, че е огледало за останалите хора, огледало, в което виждал себе си. „Всеки е огледало”, казвал той. Виждал себе си във всекиго, но никой не виждал в него себе си. И той разбрал, че всички сънуват, но без да го съзнават, без да знаят какво представляват всъщност.

Не можели да видят себе си в него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкуванията на образи от светлина – Сънят на хората. Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено. Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинният дим ни пречи да разберем какво представляваме.

Той казал: „Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото си ти, сънуващият”. Автор – Дон Мигел Руис „Лесно е да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно…“ – Джон Ленън

Би било интересно, когато погледнете тази снимка, дали ще направите предположения…Често ми се случва напоследък да се харесва машинално даден фотос, а не моят статус като съдържание… Красимир Куртев

В този ред на хаотични мои мисли се сещам за написаното от Дон Мигел Руис:

С много Любов и Радост в душата си споделям това с вас от “Отвъд страха”, Мигел Руис

“Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате. Научете се да се отнасяте с уважение към всичко, което съществува.

Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни жи­вот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор.

Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидението ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува.

Ние сами сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.
Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуждаете от нещо, ще откриете мъдростта.

За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.”